Пролетна буря
ПРОЛЕТНА БУРЯ
Къси лъскави саби на парещи мълнии
режат тъмни парчета от здрачния свод –
електрически сини тръстики, покълнали
сред гранитно небе за секунда живот.
Сребротечни дъждовни потоци се свличат
по небесното рамо над мрачния ден
и зад моя квадратен прозорец прилича
на аквариум мокрият свят покрай мен.
И върби-водорасли сред бурята плуват,
разлюлели коси от удавена скръб –
с гръмотевични устни небето целува
на могилите кални зеления гръб.
И танцуват безлистите клони на бряста
странен танц в ураганен свиреп съпровод,
и се стелят вълни от оголени храсти,
като сива стихия без бряг и без брод.
И припламват отново светкавици в здрача,
електрични цветя мимолетно цъфтят,
сребротечният дъжд зад могилите плаче
над добрия, удавен от бурята, свят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Чернев Всички права запазени
