Пролетна буря
ПРОЛЕТНА БУРЯ
Къси лъскави саби на парещи мълнии
режат тъмни парчета от здрачния свод –
електрически сини тръстики, покълнали
сред гранитно небе за секунда живот.
Сребротечни дъждовни потоци се свличат
по небесното рамо над мрачния ден
и зад моя квадратен прозорец прилича
на аквариум мокрият свят покрай мен.
И върби-водорасли сред бурята плуват,
разлюлели коси от удавена скръб –
с гръмотевични устни небето целува
на могилите кални зеления гръб.
И танцуват безлистите клони на бряста
странен танц в ураганен свиреп съпровод,
и се стелят вълни от оголени храсти,
като сива стихия без бряг и без брод.
И припламват отново светкавици в здрача,
електрични цветя мимолетно цъфтят,
сребротечният дъжд зад могилите плаче
над добрия, удавен от бурята, свят.
© Валентин Чернев All rights reserved.
