ПРОЛЕТНА БУРЯ
Къси лъскави саби на парещи мълнии
режат тъмни парчета от здрачния свод –
електрически сини тръстики, покълнали
сред гранитно небе за секунда живот.
Сребротечни дъждовни потоци се свличат
по небесното рамо над мрачния ден
и зад моя квадратен прозорец прилича
на аквариум мокрият свят покрай мен.
И върби-водорасли сред бурята плуват,
разлюлели коси от удавена скръб –
с гръмотевични устни небето целува ...