"Пролетната буря"

Пролетната буря отново взе за жертви нежни цветове,

прекършени жестоко бяха от студени, силни ветрове!

Гледам и това сякаш напомня ми за мене...

Така и мен прекършиха ме преди време.

Размятах се в стихията могъща 

Наказание ли бе? Не разбрах тогава и до днес не зная,

но в тези дни доста си поплаках, това ще ви призная.

И облаците над главата ми ставаха все по-черни,

а светкавици раздираха детската ми душа "непочтена"!

Наказание бе! За това, че съм роден различен.

С мръсните си думи успяха да ме убедят, че на света съм му излишен!

Едри капки дъжд се сипеха от моите очи,

а палачите ми се гордееха да виждат, че омразата им ми горчи...

Малко им оставаше да ме погубят, но съм тук, все още дишам.

Проправям бавно своя път, оставям своите следи, но още ме боли, не го отричам!

Бях роден, за да съм силен, да се отличавам!

И прегърнах ориста си. Отказвам да се приравнявам!

Съжалявам само, че не осъзнах по-рано - различното е сила,

затова всеки се стреми с обидите си бързо да го убие!

Бурята навън и в мен най-сетне поутихна,

пак ще мога тихичко след въздишка да се усмихна.

Но как да обясня, че счупят ли те, няма как да бъдеш същия,

дори зараснал, прекършеният цвят остава си прекършен!