Прозорците широко да разтворим, мила,
че виж - такава луда пролет е навън!...
Стъклата светят - без петно си ги измила,
браво!...Издухме се от този зимен сън!...
Я да забравим вятъра, снега, мъглите,
и зимата със нейния студен тормоз!...
Да имахме живота дълъг на орлите!...
Ракийка донесù!... Салатка с магданоз!...
Аз на верандата със кеф ще се опъна,
за да приема малко слънчеви лъчи
и може после два-три сандвича да сгъна...
А за накрая биричка ми приготви!...
След обеда на табла ще прослушам Пешо.
А ти във вкъщи работата си върши.
Пък за довечера... наумил съм си нещо...
Я, виж я ти!...Защо така се изчерви?...
Е, нищо, де!...Тя - лудостта, ни хваща всички!
И няма само с теб да правим на инат!
Събуждат се цветя, животни и пчелички!...
Бе, мила, много скърца нашият креват?!...
© Роберт Всички права запазени