24.03.2017 г., 9:25  

Пролетната лудост хваща всички

760 2 10

Прозорците широко да разтворим, мила,
че виж - такава луда пролет е навън!...
Стъклата светят - без петно си ги измила,
браво!...Издухме се  от този  зимен сън!...

Я  да забравим вятъра, снега, мъглите,
и зимата със нейния студен тормоз!...
Да имахме живота дълъг на орлите!...
Ракийка  донесù!...  Салатка с магданоз!...

Аз на верандата със кеф ще се опъна,
за да приема малко слънчеви лъчи
и може после два-три сандвича да сгъна...
А за накрая биричка ми  приготви!...

След обеда на табла ще прослушам Пешо.
А ти във вкъщи работата си върши.
Пък за довечера... наумил съм си нещо...
Я, виж я ти!...Защо така се изчерви?...

Е, нищо, де!...Тя - лудостта, ни хваща всички!
И  няма само с теб да правим  на инат!
Събуждат се цветя, животни и пчелички!...
Бе, мила, много скърца нашият  креват?!...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роберт Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Силвия!...
  • Идилийка е при теб Роби... Усмихна ме.
  • Привет, Стойчо!..Много приятно занимание си си намерил тъкмо преди вечеря, адмирирам го!...
    А моливът винаги трябва да е подострен, приятелю!..Не се знае в кой момент и къде ще те застигне вдъхновението...
    И мечтите са прекрасно нещо!..Пожелавам ти каквото мечтаеш, да се сбъдне!...
  • Браво,Роби! Тъкмо съм се захванал с една подготовка за вечеря и опитвам бяло вино с кашкавал...Импонирам на пролетта! За другото подострям молива!Подтикна ме да мечтая!😅
  • Радвам се, че отново се срещаме тук, Веси, Пепи, Дияна, Катя и Василка!..
    .Хубави почивни дни ви желая!...

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...