Пролетно
Сякаш във мен пролетта се събужда!
Дали съм на някого нужна!!!
Дали съм потребна!?
А как искам да съм вълшебна…
Сякаш във мен звездица блещука.
Стресна ме вън прозаичен капчука…
А аз искам да съм на някого нужна,
да бъда потребна, дори невълшебна…
Да получавам, без да давам.
Да обещавам, да обещавам.
Да се вричам…
Дори не знам дали те обичам…
А във мен пролетта се надига!
И да искам, не мога да кажа “Стига!”
И нещо във мен така се променя.
И става вълшебно и става потребно.
И знам, че така съм ти нужна.
И вярвам, че съм ти потребна!
…………………………………
А как искам да съм вълшебна!
19.02.2010 г., 21.45 часа, Свищов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Емилова Всички права запазени
