Eia (Росица Танчева)
436 13844
22.04.2010 г., 10:24 ч.

Пролетно 

  Поезия » Бели стихове
692 0 9

Нежен здрач,

крехка бродерия,

 феерия от цветове,

красота

 и възход на материя,

с песен на славей

 и смях на дете...

Ето - смрачи се,

градът се отпусна,

чак се протегна

 и се прозя.

Пролет,

прохлада

 и цъфнала вишна

 дъхна на младост -

засмя се нощта,

закачливо намигна

 на свойта луна

и с безбройни светулки

 съня ми огря.

 

Утринта помилва цветовете

 и разтвори фините листа,

 приласка ги с чисто злато

 от любов и светлина.

Те повярваха в доброто

и повдигнаха чела,

за да дойде след росата

 медоносната пчела.

Запулсира в миг живота,

 бурно в танц се завъртя,

замъгли им той очите -

в плод превърна ги,

 не спря!

Аз за цветето невинно

 си останах да тъжа

 и за вярата в доброто,

за любов и светлина...

© Росица Танчева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??