Пролетно
Нежен здрач,
крехка бродерия,
феерия от цветове,
красота
и възход на материя,
с песен на славей
и смях на дете...
Ето - смрачи се,
градът се отпусна,
чак се протегна
и се прозя.
Пролет,
прохлада
и цъфнала вишна
дъхна на младост -
засмя се нощта,
закачливо намигна
на свойта луна
и с безбройни светулки
съня ми огря.
Утринта помилва цветовете
и разтвори фините листа,
приласка ги с чисто злато
от любов и светлина.
Те повярваха в доброто
и повдигнаха чела,
за да дойде след росата
медоносната пчела.
Запулсира в миг живота,
бурно в танц се завъртя,
замъгли им той очите -
в плод превърна ги,
не спря!
Аз за цветето невинно
си останах да тъжа
и за вярата в доброто,
за любов и светлина...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Танчева Всички права запазени
