21.04.2013 г., 10:28  

Пролетно

628 0 2

Утро обещава
слънчице да има -
в горската дъбрава,
в моята градина.
Цветенца избили
под пръстта главица;
с песен ни дарили
птички гласовити.
Горе, на предела, 
стройната елица
пролет е довела 
с тънката мъглица,
дето като свещ е
боднала гората! - 
радостно и светло
днес е на душата.
Само теб те няма,
мила дъщеричке
в Англия слетяла -
малка пойна птичка.
Снимки ще ти пратим 
днес от тържеството.
Мама, кака, тати
мислят ти доброто.
Спомняме си всички
тука как си пяла,
чела пъстри книжки 
и салтà въртяла.
В двора, на тревата
(днес е тъй зелена)
ще поседнем в двата
шезлонга платнени.

Ще му пийнем малко

и салата хапнем.

Заслужава татко

да отсипем капка.
Вечерта ще легна,
мотана в главата,
с болката нетленна
в оназ светла дата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....