Jenata_Na_Dqvola (Милена Йорданова)
177 176
7.04.2007 г., 22:53 ч.

Пролетното чудо 

  Поезия
4.7 / 3
596 0 0
В пролетната утрин се пробуждам,
за да видя как светът за нов живот възкръсва.
От слънцето, огряло лицето ми, се събуждам.
Да плаче никой май не дръзва.
Цветята бавно разцъфтяват.
Нежно кокиче лицето си подава.
Хората по улиците си разправят.
Клюкарка свойте клюки пак издава.
Какво е това чудо небесно?
Нима това е пробуждането на новият ден?
Не това е времето чудесно.
Това е пролетния ден в мен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Йорданова Всички права запазени

Предложения
  • halfangel (Лилия Кашукеева) Тебеширен Венец
    Тебеширен Венец
  • teis Carpe diem
    Нарами ли торбата за из път, Човече жив, от човекопотока? Звезди ти светят да те отведат, но пътят.....
  • maistora (Красимир Тенев) Старият параклис
    Отдавна запустял е храмът. Бръшлян на воля стеле се навред. Камбаната – задигната. За мед... На мяст...
  • imperfect (Яна) Когато ме целуваш
    Когато ме целуваш само с мисли, а времето е просто отпечатък на болките, с които сме орисани, не спи...

Още произведения »