Когато ме целуваш
Когато ме целуваш само с мисли,
а времето е просто отпечатък
на болките, с които сме орисани,
не спирай.
Прочети ме и нататък.
Разтваряй ми сърцето.
Като книга.
Корицата трепери от вълнение.
Но то не стига.
Никога не стига.
Целувките са сложни изречения.
Ела и протегни ръка във тъмното –
усещам те на мисъл разстояние.
Сега си представи, че сме прегърнати.
(Очите ти са северно сияние.)
За първи път го виждам.
Омагьосва ме.
И скачам вътре.
Скачам надълбоко.
Там ти и аз мълчим.
И се докосваме.
Ръцете знаят вярната посока...
Те взимат онова, което искат.
По кожата четат като по книга.
Не ме целувай
повече със мисли.
Това не стига.
Тази нощ...
не стига.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени
