12.08.2008 г., 21:08

Променена

811 0 5


Всеки спомен, който нося в сърцето
ще го скрия в някоя мечта.
Ще премахна и усмивката си от лицето
и ще стана аз студена за света.

Ще проклинам всеки, който ме пожелае
ще изгарям с мойте очи
и нека светът да узнае
колко много ме боли.

Нека погледът ми е жарава,
допирът ми - вечен студ,
всичко огън нека става,
нека нищо не остане тук.

                                23:33 ч
                                09.08.08

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...