12.12.2017 г., 7:52

Прометей

705 1 4

Напсува ме съседа тази сутрин,
защото пред гаража му бях спрял.
Попитах го: със въшки ли я купи,
пред вратите лепкавата кал?

 

Защо ми спусна гумите му викам?
И нужно ли е да ти ям л...ното?
Ужасно е да се живее със "мотика",

неандерталец, непознаващ колелото.

 

Защо сега крещи ми: НЕ, НЕДЕЙ
колата ми да палиш със бензин?
А аз му казах, че се казвам Прометей.

---

За глупостта не е измислен антидот!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Милев Всички права запазени

Всички герои и събития в това стихотворение са художествена измислица, целяща единственно да ви разсмее и разтовари от всички ла...проблеми, в които здраво сме накиснати.

/Прометей/

Коментари

Коментари

  • Аз не разбрах втория куплет. И по-точно третия и четвъртия ред. Иначе се сетих, че като пушехме още в училище и ни беше страх да носим запалки да не ги намерят наще из джобовете и все искахме огънче на един " батко", хаха и той даваше, даваше и накрая му омръзне и вика: Ей, да е*а, Прометей да бях не мога да ви смогна на всички )
    Поздрави от мен
  • Теб се оказа, че не бива, но Прометей, който запушва гаражи...
  • Да критикуваш Маргарита ти недей,
    защото огъня донесе Прометей!
  • А ти защо му спираш пред гаража? Постави ли се на мястото на човек със "запушен" гараж, който спешно трябва да излезе с колата? Не споделям позицията ти! Аха! Сега видях, че всичко е измислица. Значи, не е към теб критиката, а към лирическия!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...