19.09.2013 г., 2:16

Промяна

1.2K 1 1

Протегни ръка към непознатото
и не свеждай срамежливо глава...
Подчини се на силно желаното,
за да покориш устремено света.

 

Не се бой от различното...
Нали това търси всяка душа!?
Новото, чудатото... а не типичното,
което просто да ти запълва деня.

 

Важно е всички люде на тази живописна земя!
Да бъдем уверени със силна и знойна снага.
Небето само да бъде предел или граница
и да превърнем мечтите в наша съдба.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Габриела ЛИСИЧКАТА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно си го написала! Поздравления!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...