26.05.2005 г., 23:13

Промяната

1.3K 0 5

Пак онзи

вятър излезе,

на промяната

дето свисти

и ме удря

с камшик,

мен ...

необузданата.

Пак нощите

бели откривам

и пиша

върху им

и трия,

и викам

с глас

на пустиня

и вия...

Пак онзи

потоп

ме залива

всемирния,

дето всичко

повлича,

тлачи,

не спира

и оцелява,

           силния...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргаритка Харизанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви,на всички,аз си вярвам,това е нахъсване
  • Нали сме говорили,че си силна и можеш всичко...само вярвай!!
  • Поздрави мила, много е силно, шибна ме вятърът, повлече ме потопът, но се надявам да оцелея! )
  • И несамо силния Марги
    Поне не ми се иска да е само по-силния,
    а този който обича и вярва в себе си - защото е много над останалото
    А стиха ти е много емоционален
  • е не бях чел скоро публикации на уважаваната МАРГИ
    но ще чета по-често
    'и оцелява силния'
    congratulations

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...