26 мая 2005 г., 23:13

Промяната

1.3K 0 5

Пак онзи

вятър излезе,

на промяната

дето свисти

и ме удря

с камшик,

мен ...

необузданата.

Пак нощите

бели откривам

и пиша

върху им

и трия,

и викам

с глас

на пустиня

и вия...

Пак онзи

потоп

ме залива

всемирния,

дето всичко

повлича,

тлачи,

не спира

и оцелява,

           силния...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргаритка Харизанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви,на всички,аз си вярвам,това е нахъсване
  • Нали сме говорили,че си силна и можеш всичко...само вярвай!!
  • Поздрави мила, много е силно, шибна ме вятърът, повлече ме потопът, но се надявам да оцелея! )
  • И несамо силния Марги
    Поне не ми се иска да е само по-силния,
    а този който обича и вярва в себе си - защото е много над останалото
    А стиха ти е много емоционален
  • е не бях чел скоро публикации на уважаваната МАРГИ
    но ще чета по-често
    'и оцелява силния'
    congratulations

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...