Промяната
Минаха се тези дни някак неусетно,
времето край нас лети, леко мимолетно.
Очаквах те до мене всяка нощ,
и пълнеха се тези нощи с разкош.
Но вчера нещо в тебе се пречупи,
не беше онзи от преди.
Някак странно се получи,
дори не зная как се промени.
Започна да се пазиш, скрит в себе си останал,
дори мълчанието мое в тебе предизвикваше скандал,
така безмълвна аз оставах, предусещаща провал.
Но ти дойде при мен, прегърна ме и тихо ми прошепна,
поиска да ме скриеш от света, рисувайки сюжета,
за страховете в любовта, за твоята, за моята съдба.
А после леко се отдръпна, отпусна моята ръка,
погледна пътя си, въздъхна...
Така разбрах за любовта и твоята промяна,
така останах в тишината на сълзите си обляна.
И защо се питам да съм силната жена,
след като ти, слабият, остави ме прекършена, сама...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивелина Всички права запазени
но и някакси тъжно...успя да ме разплаче 
