Промяната
Минаха се тези дни някак неусетно,
времето край нас лети, леко мимолетно.
Очаквах те до мене всяка нощ,
и пълнеха се тези нощи с разкош.
Но вчера нещо в тебе се пречупи,
не беше онзи от преди.
Някак странно се получи,
дори не зная как се промени.
Започна да се пазиш, скрит в себе си останал,
дори мълчанието мое в тебе предизвикваше скандал,
така безмълвна аз оставах, предусещаща провал.
Но ти дойде при мен, прегърна ме и тихо ми прошепна,
поиска да ме скриеш от света, рисувайки сюжета,
за страховете в любовта, за твоята, за моята съдба.
А после леко се отдръпна, отпусна моята ръка,
погледна пътя си, въздъхна...
Така разбрах за любовта и твоята промяна,
така останах в тишината на сълзите си обляна.
И защо се питам да съм силната жена,
след като ти, слабият, остави ме прекършена, сама...
© Ивелина All rights reserved.
но и някакси тъжно...успя да ме разплаче 
