4.12.2018 г., 14:03 ч.

Пропаднала лъжа 

  Поезия » Философска, Гражданска
580 0 0

Сега разбирам що е бог - на кой, защо и как е нужен.
Когато мисля - туй не мога. И за помощ някъде се взирам.
Друже - не робувай на обратният, че волята ти закърнява.
Пробуди невероятният и със спомени отровни се сбогувай.
Кой не дава? Я бъди човек. Силен си щом Моля имаш.
Благодари,че трудността е лек и вяра в - желаеш ли ще става.
Кимаш, цъкаш уж с глава. Реши или невинен ще участваш?
Бавиш мисълта с важните слова - Искам! Ще живея мъркащ.
Баш надежда имам, че греша. Ала искам да я дам на друг.
Кому нужна е пропаднала лъжа, щом до тук не ща да спирам.

 

Vacuum

© Влади Мир Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??