22.06.2009 г., 21:17

Пропаст

1.1K 0 3

Станах на 34, хей така си отлетяха
без любов, без капчица вълнение към някого
и някак странно безсърдечна,
докога ще бъда бездушевна,
безлюбовна, безпристрастна,
някак си не мога да се боря
със душата си безстрастна,
все си мисля, че от лед е
и взех да почвам да замръзвам,
писна ми сама да лягам,
за да ù е все уютно...
и сърцето никак не помага,
само правилния бавен ритъм знае,
нищо не успя да го разчувства
и не знам какво да правя???

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Камелия Кацарска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...