Станах на 34, хей така си отлетяха
без любов, без капчица вълнение към някого
и някак странно безсърдечна,
докога ще бъда бездушевна,
безлюбовна, безпристрастна,
някак си не мога да се боря
със душата си безстрастна,
все си мисля, че от лед е
и взех да почвам да замръзвам,
писна ми сама да лягам,
за да ù е все уютно...
и сърцето никак не помага,
само правилния бавен ритъм знае,
нищо не успя да го разчувства
и не знам какво да правя???
© Камелия Кацарска All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
