8
Пропитилисти
Вървя по стара улица, покрита цялата със кал и локви,
и чувствам как паветата крещят под мойта тежина.
Тежа, тежи душата ми ранена,
загубен съм, без изглед пак да зърна ранната зора.
Страхувам се, изпитвам ужас, смут,
как туй се случи - и кога?
Помислям си, премислям го повторно -
пък ловко си пресягам лявата ръка.
Забавям крачка и поглеждам към небето -
допирам дулото, сам - в своята глава. ...