28.02.2007 г., 9:27 ч.

Прошка 

  Поезия
707 0 14

Простих ти аз годините самотни,

на които ме обрече ти,

където дланите ми тъжни и сиротни

очакваха от тебе да ги приютиш.

 

Простих ти неизречените думи

и липсващите ласки ти простих.

Отваря пропаст помежду ни

разплаканият  делник некрасив.

 

И празния ти поглед безразличен,

с който до болезненост привикнах

простих ти аз, ала и ти прости ми,

че  не успях да те обикна.

 

© Росица Петрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??