28 feb 2007, 9:27

Прошка 

  Poesía
706 0 14

Простих ти аз годините самотни,

на които ме обрече ти,

където дланите ми тъжни и сиротни

очакваха от тебе да ги приютиш.

 

Простих ти неизречените думи

и липсващите ласки ти простих.

Отваря пропаст помежду ни

разплаканият  делник некрасив.

 

И празния ти поглед безразличен,

с който до болезненост привикнах

простих ти аз, ала и ти прости ми,

че  не успях да те обикна.

 

© Росица Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??