Прошка
Простих ти аз годините самотни,
на които ме обрече ти,
където дланите ми тъжни и сиротни
очакваха от тебе да ги приютиш.
Простих ти неизречените думи
и липсващите ласки ти простих.
Отваря пропаст помежду ни
разплаканият делник некрасив.
И празния ти поглед безразличен,
с който до болезненост привикнах
простих ти аз, ала и ти прости ми,
че не успях да те обикна.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Росица Петрова Todos los derechos reservados
