Прошка
Разкайвам се, защото се сдържах
да не извикам цялата си болка.
По-объл от Земята бе кръга
на думите, които не отроних.
И се въртеше целият ми свят,
като затворник в тясната килия.
Разкайвам се - обичах на инат
и на инат не исках да разбирам.
Не исках да призная за страха,
от който без да иска ме опази
спокойната прегръдка на мъжа,
в която аз съм истинска. И цяла.
Разбрах, че е безумно да държа
на крехките си рамене небето.
Признах пред себе си гнева
и ужаса от студ. И се намерих.
Прекрачих всичките си тишини.
И себе си чрез него заобичах.
Но искам Любовта да ми прости,
че чак сега на себе си приличам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бистра Малинова Всички права запазени
