13.06.2007 г., 9:32 ч.

Прошка 

  Поезия
1127 1 10
Простена е на старостта тъгата.
На младостта - наивните очи.
От днес до утре - куп от рани.
А после - мирис на свещИ...

Прощава Господ за последно
с опЕло на подпийнал поп...
Отрежда за богат и беден
еднаква тъмнина на гроб!

Какво е после?
Няма после.
След нас остават прах и дим.
За малко бяхме. Бяхме гости.
Остава само да простим...

А спомен ли е да чернеем
в забрадките на оплаквачки?
Гробове -  още много зеят
и чакат за парцела пачка!

Простена е на старостта тъгата.
На младостта - наивните очи....
След нас какво?
О, да!
Децата!
Да има кой да ни прости!

© Катя Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??