Прошка
Разплакана нощта е
от разголеното рамо на луната,
очите ти разсипани са
в зеленото очакване
на съдбата.
Търся ги от дълго време,
взирайки се в мрака -
приспивам само спомени,
тъмнината всъщност
не е бреме.
Тя е кътчето надежда,
недоловимо отегчена,
но неистово повярвала,
защото самотата ми
в нея се оглежда.
След залеза съм себе си
усмихнато обесена
с махалото на времето,
неповторим е такта
на сърцето ми.
Рисуват думите ти,
онези последните -
по лицето ми новите бръчки.
Рискувам, прегръщам те смело,
тъмно е, светят само
куршумите ти.
После запява нощта -
еротично просветва небето,
доловило копнежа ми чист,
горчиво кафето мирише на истина,
когато след тебе крещя.
Аз отдавна не плача,
само нощта разпилява звезди,
а аз ги превръщам в икони,
защото не мога да мразя
дори смеха на палача.
от разголеното рамо на луната,
очите ти разсипани са
в зеленото очакване
на съдбата.
Търся ги от дълго време,
взирайки се в мрака -
приспивам само спомени,
тъмнината всъщност
не е бреме.
Тя е кътчето надежда,
недоловимо отегчена,
но неистово повярвала,
защото самотата ми
в нея се оглежда.
След залеза съм себе си
усмихнато обесена
с махалото на времето,
неповторим е такта
на сърцето ми.
Рисуват думите ти,
онези последните -
по лицето ми новите бръчки.
Рискувам, прегръщам те смело,
тъмно е, светят само
куршумите ти.
После запява нощта -
еротично просветва небето,
доловило копнежа ми чист,
горчиво кафето мирише на истина,
когато след тебе крещя.
Аз отдавна не плача,
само нощта разпилява звезди,
а аз ги превръщам в икони,
защото не мога да мразя
дори смеха на палача.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Искам Всички права запазени
