Прошка

Jun 9, 2007, 1:20 AM

Poetry

1570 0 7

Разплакана нощта е
от разголеното рамо на луната,
очите ти разсипани са
в зеленото очакване
на съдбата.
Търся ги от дълго време,
взирайки се в мрака -
приспивам само спомени,
тъмнината всъщност
не е бреме.
Тя е кътчето надежда,
недоловимо отегчена, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Прошка

Want to read more?

Random works