Jun 9, 2007, 1:20 AM

Прошка

Poetry

1.7K 0 7

Разплакана нощта е
от разголеното рамо на луната,
очите ти разсипани са
в зеленото очакване
на съдбата.
Търся ги от дълго време,
взирайки се в мрака -
приспивам само спомени,
тъмнината всъщност
не е бреме.
Тя е кътчето надежда,
недоловимо отегчена,
но неистово повярвала,
защото самотата ми
в нея се оглежда.
След залеза съм себе си
усмихнато обесена
с махалото на времето,
неповторим е такта
на сърцето ми.
Рисуват думите ти,
онези последните -
по лицето ми новите бръчки.
Рискувам, прегръщам те смело,
тъмно е, светят само
куршумите ти.
После запява нощта -
еротично просветва небето,
доловило копнежа ми чист,
горчиво кафето мирише на истина,
когато след тебе крещя.
Аз отдавна не плача,
само нощта разпилява звезди,
а аз ги превръщам в икони,
защото не мога да мразя
дори смеха на палача.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

rosen_dream (Росен Яворов)

Поздравления!А защо си наречена другата???

2007-12-18T20:35:46+02:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Прекрасен стих!Поздравления!

2007-06-09T15:11:51+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Моите поздравления!

2007-06-09T14:06:59+03:00
LONTANA (Даша)

"...защото не мога да мразя
дори смеха на палача..."

Аз плача със тебе...
Какво ли още да кажа...

2007-06-09T13:02:18+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Аплодисменти и от мен!ПРекрасен стих!

2007-06-09T10:13:01+03:00