11.05.2007 г., 13:36

Прошка

723 0 4
Прошка



Виждам лъжи навсякъде.

Виждам болка и тъга в очите.

Не искам повече страдание.

Аз ли съм виновен?



Простете ми, не исках.

Как само ви раних и огорчих.

Простете, заслепен от егоизма бях.



Сега съм пречистен, добър, не лош.

Дайте втори шанс на таз душа малка.

Простете мойте грешки, бях глупак.

Какво да сторя, кажи ми, любима.



Ах, за Бога, теб раних най-много.

Не ще те моля да се върнеш, а за прошка.

Вече недостоен съм за тебе, само едно...

... благодаря ти за спомените заедно със теб.



Само прости мойте изневери.

Само прости мойта арогантност.

Само прости мойто безразличие.

Само прости и помни - ОБИЧАМ ТЕ.
                   
                                                              За моята принцеса Рал

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Benifios Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • не знам как ще се почувста това момиче четейки стиховете ти....но наистина всичките докосват душата
  • Сигурна съм,че грешката няма да повториш.След като я откриваш,значи я осъзнаваш и това е напредък.
  • Пътво ти си прости момче!
    Запази спомена и продължи напред!
    Силен стих!
  • Може ли да не ти прости след това...!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...