27.04.2006 г., 0:12 ч.

прошка 

  Поезия
663 0 4
Колко пъти молех се да те намразя,
защото тези чувства ме горят.
Колко пъти достойнството си смазвах,
готова с теб да продължа.


Думите излишни са,но те обичам,
защото трудно е без твоите очи,
защото път без дланите ти аз не виждам,
а ти така болиш...


Целуни ме за последно.После сбогом,
надявам се,че сам в живота си ще издържиш
но знай,човек без ласки и любов не може.
И прошка.ПросTила съм ти,дано и ти да си простиш.

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??