Прошка от малкия принц
прости за смъртоносната нелепа грешка,
за наглостта, че се нарекох твоя роза.
че те заключих, принце, толкоз нечовешки,
да гниеш в кула от безумна проза.
прости, че не разбрах навреме всичко,
прости за стиховете, писани в миг-лудост.
не се обръщай! справям се самичка!
прости, че вярвах, че се случва чудо.
прости наистина - бях твърде млада
и твърде много приказки прочела.
но всичката любов завършва с клада,
а аз я нямах тая луда смелост.
прости, че вярвах в писаните думи,
че вярвах, че поезията може
да каже още колко калдъръми
остават и под колко точно ножа
ще трябва с тебе да преминем двама,
преди Вселената да се обърне,
и ми докаже, че не е измама
и твоите ръце не ме прегърнат.
но вече ще те пиша само в проза.
в поезия си трудно забравим.
и... сбогом, принце. твоя роза.
изтрий последното. прости ми.
18 юни 10
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Люляк Всички права запазени
