Прошка от малкия принц
прости за смъртоносната нелепа грешка,
за наглостта, че се нарекох твоя роза.
че те заключих, принце, толкоз нечовешки,
да гниеш в кула от безумна проза.
прости, че не разбрах навреме всичко,
прости за стиховете, писани в миг-лудост.
не се обръщай! справям се самичка!
прости, че вярвах, че се случва чудо.
прости наистина - бях твърде млада
и твърде много приказки прочела.
но всичката любов завършва с клада,
а аз я нямах тая луда смелост.
прости, че вярвах в писаните думи,
че вярвах, че поезията може
да каже още колко калдъръми
остават и под колко точно ножа
ще трябва с тебе да преминем двама,
преди Вселената да се обърне,
и ми докаже, че не е измама
и твоите ръце не ме прегърнат.
но вече ще те пиша само в проза.
в поезия си трудно забравим.
и... сбогом, принце. твоя роза.
изтрий последното. прости ми.
18 юни 10
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Люляк Все права защищены
