12.09.2006 г., 9:53

Прощално

858 1 0
Прости ми и без да заслужавам, знам.
Нелепа е моята молба.
Дойде ми много - вече не издържах - 
Всеки ден и час от нерви се раздирах аз.
Не плачи - и това не заслужавам,
както правото, живот да дарявам.
Ще вали дъжд пороен и с него ще си ида и аз,
заспала сън спокоен - няма веч да чуваш моя глас.
Пусни ме да си ида макар и с мъка велика.
Пусни ме, не можеш да ме спреш,
това е пътя, който ме избра - бавно и мъчително умирах ден за ден.
Защо да страдам, да чакам смъртта, като мога просто да заспя?
След дъжда и мен няма да ме има веч,
но той ще се върне някой ден заедно с мен.
Той ще напои земята, ще ти намокри краката.
Сред капките ще ме познаеш - макар и тъмен силует,
тихо ще прошепнеш:
"Пускам те, иди си, но обещание едно ми дай -
обичай ме и ме чакай ти докрай."
Аз ще се приближа и мокра целувка ще ти дам.
Винаги, когато завали, виждаш моите следи,
Знаеш че зад мокрия воал седя и чакам да те видя остарял.
Тогава някой ден ще заспиш уморен и ще дойдеш ти при мен.
Тогава същият дъжд ще завали, както преди, когато
плачеше и ме молеше: "Остани!".
Ето че отново сме заедно в плен на вечността.
Дано този път съдбата се смили и отново не ни раздели.
Моля, прости, знам че бях егоист.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николина Радева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...