Прости ми и без да заслужавам, знам.
Нелепа е моята молба.
Дойде ми много - вече не издържах -
Всеки ден и час от нерви се раздирах аз.
Не плачи - и това не заслужавам,
както правото, живот да дарявам.
Ще вали дъжд пороен и с него ще си ида и аз,
заспала сън спокоен - няма веч да чуваш моя глас.
Пусни ме да си ида макар и с мъка велика.
Пусни ме, не можеш да ме спреш,
това е пътя, който ме избра - бавно и мъчително умирах ден за ден.
Защо да страдам, да чакам смъртта, като мога просто да заспя? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация