levkov87 (Илия Левков)
102 61
29.03.2011 г., 11:18 ч.

Прощално 

  Поезия
818 0 2

С тебе как да се сбогувам,
не
искам да изричам и последно сбогом,
как сега аз да живея,
като без теб не
мога.

Зная аз, че времето лекува,
но моето сърце не ще да
оздравее,
без тебе, Татко мой,
то плаче и
пустее.

© Илия Левков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • благодаря много.. целувки и прегръдки от мен имам още много стихове които са плод на тази моя раздяла,тази смърт на баща ми... не е хубаво да се затварям,да съм тъжен,но и това го има понякога...Когато най напред ги показах на мои приятели те откриха в мен таланта на творец,талант който досега и сам не бях открил и харесаха това което правя,защото е стойностно,истинско преживяно... Поздрави Илко
  • Не се сбогувай.
    И знай, че времето не лекува...
    То само ни помага да приютим непоносимата болка дълбоко в душата си и да можем да живеем с нея...

    Разплака ме стихът ти...

    Идваш с много тъжен, но и много хубав стих!
    Красиво изразена болка...
    Добре дошъл!
    Надявам се да имаш много поводи за радостни и светли стихове!
    Прегръдка!
Предложения
: ??:??