29 мар. 2011 г., 11:18

Прощално

Поэзия

948 0 2

С тебе как да се сбогувам,
не
искам да изричам и последно сбогом,
как сега аз да живея,
като без теб не
мога.

Зная аз, че времето лекува,
но моето сърце не ще да
оздравее,
без тебе, Татко мой,
то плаче и
пустее.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

levkov87 (Илия Левков)

благодаря много.. целувки и прегръдки от мен имам още много стихове които са плод на тази моя раздяла,тази смърт на баща ми... не е хубаво да се затварям,да съм тъжен,но и това го има понякога...Когато най напред ги показах на мои приятели те откриха в мен таланта на творец,талант който досега и сам не бях открил и харесаха това което правя,защото е стойностно,истинско преживяно... Поздрави Илко

2011-03-29T15:11:42+03:00
Ена (Елена Гоцева)

Не се сбогувай.
И знай, че времето не лекува...
То само ни помага да приютим непоносимата болка дълбоко в душата си и да можем да живеем с нея...

Разплака ме стихът ти...

Идваш с много тъжен, но и много хубав стих!
Красиво изразена болка...
Добре дошъл!
Надявам се да имаш много поводи за радостни и светли стихове!
Прегръдка!

2011-03-29T11:23:52+03:00