11.10.2017 г., 13:19 ч.  

Прощално 

  Поезия
468 0 3
Сбогом! Скоро аз ще си отида,
смел да бъда обещавам.
И за това, че слънцето обикнах,
все още аз не съжалявам.
Сам цял живот се лутах
по пътя между мрак и светлина.
Нощем свикнах да будувам,
обливан с ведрината на дъжда.
Зная, ти постъпи справедливо
към човек с име „Никой“.
Времето под пръст зарива
последен на сърцето вик. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Тодоров Всички права запазени

Предложения
: ??:??