Прощално
Сбогом! Скоро аз ще си отида,
смел да бъда обещавам.
И за това, че слънцето обикнах,
все още аз не съжалявам.
Сам цял живот се лутах
по пътя между мрак и светлина.
Нощем свикнах да будувам,
обливан с ведрината на дъжда.
Зная, ти постъпи справедливо
към човек с име „Никой“.
Времето под пръст зарива
последен на сърцето вик.
Само двама с тебе знаем
смисъла на думите по-горе.
В живота, взет назаем,
безмислено е да градим стобори.
За удавен в мрака на очи
светлината се превръща в излишна,
а споменът за слънчев смях
единствено заставя те да пишеш.
Нищо повече не бих добавил,
насаме пред бял бизон изправен.
Като мен такива хората забравят
не винаги защото са забавни...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вили Тодоров Всички права запазени
