Прощално
Сбогом! Скоро аз ще си отида,
смел да бъда обещавам.
И за това, че слънцето обикнах,
все още аз не съжалявам.
Сам цял живот се лутах
по пътя между мрак и светлина.
Нощем свикнах да будувам,
обливан с ведрината на дъжда.
Зная, ти постъпи справедливо
към човек с име „Никой“.
Времето под пръст зарива
последен на сърцето вик.
Само двама с тебе знаем
смисъла на думите по-горе.
В живота, взет назаем,
безмислено е да градим стобори.
За удавен в мрака на очи
светлината се превръща в излишна,
а споменът за слънчев смях
единствено заставя те да пишеш.
Нищо повече не бих добавил,
насаме пред бял бизон изправен.
Като мен такива хората забравят
не винаги защото са забавни...
© Вили Тодоров All rights reserved.
