Прощално

Ivvie (Ивета)
36 12

23.03.2021 г., 21:22 ч.

Поезия

254 0 0

Над площада уморен от разделите,

ние срещаме последният залез,

склонили нежно глави слънчогледите,

връщаме спомен, назаем от взетите.

Тихо шепне сърцето – жадувам те,

все безмълвни остават ни устните,

и въздишка отлита със чайките,

и сълза се изгубва във клепките.

Нежелано, нечакано, съмва се,

тръгвам вече, аз много останах,

щипе сол, блестяща по бузите,

така е всяко ново начало.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.