"Прощавам се..."
Стоя сама в онази мрачна стая
и отново капят моите сълзи.
Искам силните си чувства да прежаля
и да сложа край на старите мечти!
Окъсано е моето сърце!
Раздрано е от толкоз болка и тъга!
Дори не мога да позная своето лице,
на което се изписва самота!
И искам да изтръгна аз това сърце,
в което още част от теб живее!
Да го стискам с двете си ръце!
По теб да не копнее!
И стига вече спомени от смях!
Няма да се върнат те, аз знам.
Тогава най-щастлива бях,
но вече в мен угасна този плам.
Аз съм никой за един човек,
който всичко бе за мен!
Затова прощавам се със теб,
защото ти си толкова студен!
Прощавам се и със сълзите,
спомените, дето лъхат на любов!
Няма да простя, че върна ми мечтите
и сега отеква в тишината моят зов...
Прощавам се със всичко, дето имах аз
и нека си отиде изгубената ми мечта!
Но нека на небето там за спомена от нас
вечно да огрява блясък от една звезда...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Всички права запазени
