"Прощавам се..."
Стоя сама в онази мрачна стая
и отново капят моите сълзи.
Искам силните си чувства да прежаля
и да сложа край на старите мечти!
Окъсано е моето сърце!
Раздрано е от толкоз болка и тъга!
Дори не мога да позная своето лице,
на което се изписва самота!
И искам да изтръгна аз това сърце,
в което още част от теб живее!
Да го стискам с двете си ръце!
По теб да не копнее!
И стига вече спомени от смях!
Няма да се върнат те, аз знам.
Тогава най-щастлива бях,
но вече в мен угасна този плам.
Аз съм никой за един човек,
който всичко бе за мен!
Затова прощавам се със теб,
защото ти си толкова студен!
Прощавам се и със сълзите,
спомените, дето лъхат на любов!
Няма да простя, че върна ми мечтите
и сега отеква в тишината моят зов...
Прощавам се със всичко, дето имах аз
и нека си отиде изгубената ми мечта!
Но нека на небето там за спомена от нас
вечно да огрява блясък от една звезда...
© Валентина All rights reserved.
