12.12.2008 г., 9:53

Прощавам ти

794 0 2
Защо загубих това време,
да се боря срещу тебе,
ти си една малка моя грешка?
Да, имах нещо по-специално,
но чувството бе ненормално,
аз сега те поглеждам с насмешка.

Тогава може би не знаех,
но стигайки почти до края,
аз разбрах какво ми трябва.
С годините не ми липсваше,
колкото и да ми се искаше,
аз може би съм се радвал.

Не ми трябва да сме на чисто,
защото вече не го искам -
ни реванш или възмездие.
А само вътре в мен да има
все нещата от преди -
сега си върви,
прощавам ти...

Колко много неща загубих,
защото точно в теб се влюбих.
Нима това е невъзможно?
Не искам времето да връщам,
не може да е вече същото,
защото винаги е сложно.

Сега нямам нужда от отмъщение,
загубих всяко намерение
да се боря за моето его.
Не е просто примирение,
а е важно заключение,
защото съм по-голям от него.

Не ми трябва да сме на чисто,
защото вече не го искам -
ни реванш или възмездие.
А само вътре в мен да има
все нещата от преди -
сега си върви,
прощавам ти...

Аз,
като жертва на тази история,
би следвало да искам да ти го върна.
Но аз
вече не вярвам в тази теория
и бих искал да го забравя набързо.


Колко време ми трябваше да порасна,
да покажа какво бе да повярвам?
Не, не искам да ти е просто ясно,
искам и ти с това да пораснеш...

Не ми трябва да сме на чисто,
защото вече не го искам -
ни реванш или възмездие.
А само вътре в мен да има
все нещата от преди -
сега си върви,
прощавам ти...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...