Dec 12, 2008, 9:53 AM

Прощавам ти

793 0 2
Защо загубих това време,
да се боря срещу тебе,
ти си една малка моя грешка?
Да, имах нещо по-специално,
но чувството бе ненормално,
аз сега те поглеждам с насмешка.

Тогава може би не знаех,
но стигайки почти до края,
аз разбрах какво ми трябва.
С годините не ми липсваше,
колкото и да ми се искаше,
аз може би съм се радвал.

Не ми трябва да сме на чисто,
защото вече не го искам -
ни реванш или възмездие.
А само вътре в мен да има
все нещата от преди -
сега си върви,
прощавам ти...

Колко много неща загубих,
защото точно в теб се влюбих.
Нима това е невъзможно?
Не искам времето да връщам,
не може да е вече същото,
защото винаги е сложно.

Сега нямам нужда от отмъщение,
загубих всяко намерение
да се боря за моето его.
Не е просто примирение,
а е важно заключение,
защото съм по-голям от него.

Не ми трябва да сме на чисто,
защото вече не го искам -
ни реванш или възмездие.
А само вътре в мен да има
все нещата от преди -
сега си върви,
прощавам ти...

Аз,
като жертва на тази история,
би следвало да искам да ти го върна.
Но аз
вече не вярвам в тази теория
и бих искал да го забравя набързо.


Колко време ми трябваше да порасна,
да покажа какво бе да повярвам?
Не, не искам да ти е просто ясно,
искам и ти с това да пораснеш...

Не ми трябва да сме на чисто,
защото вече не го искам -
ни реванш или възмездие.
А само вътре в мен да има
все нещата от преди -
сега си върви,
прощавам ти...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Андонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...