Простете ми...
Захвърлена душа във тел. Във себе си сега разтворих.
Пък трябваше да бъда смел. Сред дъното на черен орех.
Но пътят ми - погрешен миг. И чувствата дори за продан.
С едничко прословуто "клик". От предишното да нямам спомен.
Сърцето ми - ненужна вещ. А можеше така да плаче.
И в храма му изгасна свещ... по онзи безвъзвратен начин.
Аз вече съм безкрайно друг. По стъпките невежи ходя.
Пристигнах на различен юг. Посърнах, че напразно бродих.
Захвърлена душа във тел. Във себе си сега разтворих.
И питам се: - защо съм клел. Ах, простете ми, любими хора!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
