Dec 13, 2013, 10:33 PM

Простете ми...

  Poetry
685 0 6

Захвърлена душа във тел. Във себе си сега разтворих.
Пък трябваше да бъда смел. Сред дъното на черен орех.

 

Но пътят ми - погрешен миг. И чувствата дори за продан.
С едничко прословуто "клик". От предишното да нямам спомен.

 

Сърцето ми - ненужна вещ. А можеше така да плаче.
И в храма му изгасна свещ... по онзи безвъзвратен начин.

 

Аз вече съм безкрайно друг. По стъпките невежи ходя.
Пристигнах на различен юг. Посърнах, че напразно бродих.

 

Захвърлена душа във тел. Във себе си сега разтворих.
И питам се: - защо съм клел. Ах, простете ми, любими хора!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Аз All rights reserved.

Comments

Comments

  • То не е мое! То е на всички! Всеки от нас има нужда от него!
  • Тук съм. Просто имах нужда от време и точно от твоето "Простете..."
  • Благодаря ти, че отново си на моята страничка, М.
  • Васил, пак забождаш право в сърцето!
  • Благодаря ти за хубавите думи, Санвали! Поласкан съм!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...