Dec 13, 2013, 10:33 PM

Простете ми...

  Poetry
682 0 6

Захвърлена душа във тел. Във себе си сега разтворих.
Пък трябваше да бъда смел. Сред дъното на черен орех.

 

Но пътят ми - погрешен миг. И чувствата дори за продан.
С едничко прословуто "клик". От предишното да нямам спомен.

 

Сърцето ми - ненужна вещ. А можеше така да плаче.
И в храма му изгасна свещ... по онзи безвъзвратен начин.

 

Аз вече съм безкрайно друг. По стъпките невежи ходя.
Пристигнах на различен юг. Посърнах, че напразно бродих.

 

Захвърлена душа във тел. Във себе си сега разтворих.
И питам се: - защо съм клел. Ах, простете ми, любими хора!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Аз All rights reserved.

Comments

Comments

  • То не е мое! То е на всички! Всеки от нас има нужда от него!
  • Тук съм. Просто имах нужда от време и точно от твоето "Простете..."
  • Благодаря ти, че отново си на моята страничка, М.
  • Васил, пак забождаш право в сърцето!
  • Благодаря ти за хубавите думи, Санвали! Поласкан съм!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...