25.01.2008 г., 13:36

Прости

949 0 1
 Прости

Прости грешките ми ти.
Прости на моето сърце.
Прости, че обичам те безкрайно много,
но влюбена съм в друг сега.

Не искам да те губя, мили,
за нежността ти аз живея,
но сърцето не желае само твойта нежност,
а другата, непозната до сега.

Прошката ти чакам, мили,
прошката, а с нея свободата моя.
Простиш ли ти, смирен,
свободна ще бъда аз.
Страхът ми вече ще отмине,
страхът, че ще те нараня.
Че обичам те безкрайно много,
прости, че лъжа е и това.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...