Когато нощем падне мрака, нощта нахлува и в моето сърце.
Поглеждам пак към тъмнината и виждам твоето лице.
Виновна съм и нямам право да искам твоето сърце.
Пронизвам с вик ноща и изнемощяла протягам треперещи ръце.
Но мрака безжалостно поглъща и малкото останала ми мощ .
Отпивам глътка вино, но вкусът горчи в жадните ми устни.
И измъчвана от тази жажда, но не за вино, а за теб отпивам аз
от друга чаша....отровена от болка и сълзи.....
Затворена в малка клетка, душата моя вечно ще скърби,
от таз вина изгаряща до болка сърцето мое вече не тупти.
С треперещ глас крещя "ПРОСТИ"..,но не виждам вече блясъка
в тоите очи, погълнат от мрака ли, или от чуждите лъжи?
И свеждам поглед в чашата без дъно, в чашата, в която
умряха моите мечти.
И изпивам отровата, която разкъсваше нашите души.
Заспивам този вечен сън за теб любими, изпивам своята вина до дъно.
Но в студеното ми тяло още ще гори мъничка искрица....,търсеща те
между ярките звезди....!