Когато нощем падне мрака, нощта нахлува и в моето сърце.
Поглеждам пак към тъмнината и виждам твоето лице.
Виновна съм и нямам право да искам твоето сърце.
Пронизвам с вик ноща и изнемощяла протягам треперещи ръце.
Но мрака безжалостно поглъща и малкото останала ми мощ .
Отпивам глътка вино, но вкусът горчи в жадните ми устни.
И измъчвана от тази жажда, но не за вино, а за теб отпивам аз
от друга чаша....отровена от болка и сълзи.....
Затворена в малка клетка, душата моя вечно ще скърби,
от таз вина изгаряща до болка сърцето мое вече не тупти.
С треперещ глас крещя "ПРОСТИ"..,но не виждам вече блясъка
в тоите очи, погълнат от мрака ли, или от чуждите лъжи? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация