Jan 18, 2006, 9:58 PM

Прости

  Poetry
976 0 1
Когато нощем падне мрака, нощта нахлува и в моето сърце.
Поглеждам пак към тъмнината и виждам твоето лице.
Виновна съм и нямам право да искам твоето сърце.
Пронизвам с вик ноща и изнемощяла протягам треперещи ръце.
Но мрака безжалостно поглъща и малкото останала ми мощ .
Отпивам глътка вино, но вкусът горчи в жадните ми устни.
И измъчвана от тази жажда, но не за вино, а за теб отпивам аз
от друга чаша....отровена от болка и сълзи.....
Затворена в малка клетка, душата моя вечно ще скърби,
от таз вина изгаряща до болка сърцето мое вече не тупти.
С треперещ глас крещя "ПРОСТИ"..,но не виждам вече блясъка
в тоите очи, погълнат от мрака ли, или от чуждите лъжи?
И свеждам поглед в чашата без дъно, в чашата, в която
умряха моите мечти.
И изпивам отровата, която разкъсваше нашите души.
Заспивам този вечен сън за теб любими, изпивам своята вина до дъно.
Но в студеното ми тяло още ще гори мъничка искрица....,търсеща те
между ярките звезди....!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Защо повечето ти стихове са такива?Тъжно с лек оптимистичен край.Пък и живота не е само сълзи,погледни го с другите очи,тези които аз съм виждал и ще видиш,че съм прав

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...