Когато нощем падне мрака, нощта нахлува и в моето сърце. Поглеждам пак към тъмнината и виждам твоето лице. Виновна съм и нямам право да искам твоето сърце. Пронизвам с вик ноща и изнемощяла протягам треперещи ръце. Но мрака безжалостно поглъща и малкото останала ми мощ . Отпивам глътка вино, но вкусът горчи в жадните ми устни. И измъчвана от тази жажда, но не за вино, а за теб отпивам аз от друга чаша....отровена от болка и сълзи..... Затворена в малка клетка, душата моя вечно ще скърби, от таз вина изгаряща до болка сърцето мое вече не тупти. С треперещ глас крещя "ПРОСТИ"..,но не виждам вече блясъка в тоите очи, погълнат от мрака ли, или от чуждите лъжи? И свеждам поглед в чашата без дъно, в чашата, в която умряха моите мечти. И изпивам отровата, която разкъсваше нашите души. Заспивам този вечен сън за теб любими, изпивам своята вина до дъно. Но в студеното ми тяло още ще гори мъничка искрица....,търсеща те между ярките звезди....!
Защо повечето ти стихове са такива?Тъжно с лек оптимистичен край.Пък и живота не е само сълзи,погледни го с другите очи,тези които аз съм виждал и ще видиш,че съм прав
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.