Прости! Досаждам ти, нали?...
И гордостта ти накърнявам.
Със бледия си стих дори
аз чувствам, че те оскърбявам.
Но, моля те, ме разбери -
стихът е моята утеха.
Душа в разтуха го реди
бездарно грубо в грозна строфа.
И може би досаждам ти,
но нека бъде ми простено,
и не ще песен оскверни
сърцето чисто - не петнено...
© Христо Оджаков Всички права запазени