17.10.2007 г., 12:31

Прости, любов...

1.7K 0 7
Кажи, любов, защо мълчиш,
защо не ми говориш вече??
Знам, за всичко мен виниш,
виновна съм и за това си ти далече!

Съжалявам, скъпи, че не ти повярвах,
че допуснах адска грешка в онзи ден,
че в капан на хорските лъжи попаднах
и завинаги си тръгна ти от мен.

Кажи, любов, ще можеш ли да ми простиш,
ще спреш ли някога да ме виниш,
че бях жестоко заслепена
и към тебе силно озлобена...

Дали ще можеш да забравиш, скъпи,
онези ледено-студени думи,
които казах аз във миг на болка, отчаяние,
същите обидни думи, с които свърши всичко помежду ни.

Ако не можеш ти да ми простиш,
ще те разбера
и до сетния си дъх
ще съжалявам за това...

Аз не ще те обвиня,
ако не поискаш да ме видиш вече,
да бъдеш с друга, аз не ще се противя,
ще ти се любувам отдалече.

Обичам те, любов, но накрая ще се примиря,
че за мен на всичко бе готов, а аз погубих нашата любов
и сега не мога да го понеса,
че на моето щастие се радва тя!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ива Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Преди всичко трябва сама да си простиш...и да не забравяш,че винаги ще сме до теб-твоите приятели!Обичкам те!
  • Много хубав стих си написала Иве!
    Но не само стихът ти ми харесва,но и истинската любов която си описала в него!
    А относно силата,ти я носиш в себе си!
    Само повярвай в нея!
    Прегръщам те!
  • Страхотно е!!!
  • Браво, чудесен дебют, Ива! Добре дошла!
  • Хареса ми!Супер е!Поздрави!!!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...