Инчето (Ива)
34 83
17 oct 2007, 12:31

Прости, любов... 

  Poesía
1386 0 7
Кажи, любов, защо мълчиш,
защо не ми говориш вече??
Знам, за всичко мен виниш,
виновна съм и за това си ти далече!

Съжалявам, скъпи, че не ти повярвах,
че допуснах адска грешка в онзи ден,
че в капан на хорските лъжи попаднах
и завинаги си тръгна ти от мен.

Кажи, любов, ще можеш ли да ми простиш,
ще спреш ли някога да ме виниш,
че бях жестоко заслепена
и към тебе силно озлобена...

Дали ще можеш да забравиш, скъпи,
онези ледено-студени думи,
които казах аз във миг на болка, отчаяние,
същите обидни думи, с които свърши всичко помежду ни.

Ако не можеш ти да ми простиш,
ще те разбера
и до сетния си дъх
ще съжалявам за това...

Аз не ще те обвиня,
ако не поискаш да ме видиш вече,
да бъдеш с друга, аз не ще се противя,
ще ти се любувам отдалече.

Обичам те, любов, но накрая ще се примиря,
че за мен на всичко бе готов, а аз погубих нашата любов
и сега не мога да го понеса,
че на моето щастие се радва тя!!!

© Ива Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??