17 oct 2007, 12:31

Прости, любов...

  Poesía
1.7K 0 7
Кажи, любов, защо мълчиш,
защо не ми говориш вече??
Знам, за всичко мен виниш,
виновна съм и за това си ти далече!

Съжалявам, скъпи, че не ти повярвах,
че допуснах адска грешка в онзи ден,
че в капан на хорските лъжи попаднах
и завинаги си тръгна ти от мен.

Кажи, любов, ще можеш ли да ми простиш,
ще спреш ли някога да ме виниш,
че бях жестоко заслепена
и към тебе силно озлобена...

Дали ще можеш да забравиш, скъпи,
онези ледено-студени думи,
които казах аз във миг на болка, отчаяние,
същите обидни думи, с които свърши всичко помежду ни.

Ако не можеш ти да ми простиш,
ще те разбера
и до сетния си дъх
ще съжалявам за това...

Аз не ще те обвиня,
ако не поискаш да ме видиш вече,
да бъдеш с друга, аз не ще се противя,
ще ти се любувам отдалече.

Обичам те, любов, но накрая ще се примиря,
че за мен на всичко бе готов, а аз погубих нашата любов
и сега не мога да го понеса,
че на моето щастие се радва тя!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ива Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Преди всичко трябва сама да си простиш...и да не забравяш,че винаги ще сме до теб-твоите приятели!Обичкам те!
  • Много хубав стих си написала Иве!
    Но не само стихът ти ми харесва,но и истинската любов която си описала в него!
    А относно силата,ти я носиш в себе си!
    Само повярвай в нея!
    Прегръщам те!
  • Страхотно е!!!
  • Браво, чудесен дебют, Ива! Добре дошла!
  • Хареса ми!Супер е!Поздрави!!!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...