Сгреших ли, че не съм с теб сега,

сгреших ли, но сега съм вече сам сама.

Пречка ли е това, че разстояние разделя ни любовта.

Може би така е по-добре за теб и мен,

но тъга царува в душата всеки ден.

Тежко ми е за това, че не си до мен сега.

Липсваш ми всеки ден, всеки час,

смеха ти чувам във всеки от нас.

Щом затворя аз очи, твоят образ мигом пред мен се появи.

Целувката първа ти ми даде нея ще помня до ден и пладне.

Помня още твоите ръце, те достигнаха до моето сърце.

Не знам аз какво ще направя, за да мога да те забравя.

Снимката ти щом аз зърна, искам на мига да те прегърна.

Когато аз се разделих с тебе, за мене няма сякаш вече време.

Ти не чувстваш нищо вече, усещам това още отдалече.

Усмивка няма вече на лицето, остана само болка в сърцето.

Не се опита дори с думи да ме обориш и грешката, която аз направих да пребориш.

Получих само едно студено "добре" , което изведнъж прониза моето сърце.

Избързах, знам, че е така, но късно е да го мисля сега.

Вече ти е безразлично, усещам го съвсем тактично.

Може би избързах, знам това, но сърцето ми реши така.

Приятел ще ми бъдеш ти и добре го запомни.

Винаги на мен разчитай, ако тежи ти нещо до мене се допитай.

Съвет аз искрен ще ти дам без да ме е срам.

Никога няма да те забравя, а място в сърцето си винаги за теб ще пазя.