1 ago 2013, 21:39  

Прости ми

  Poesía
1K 0 0

Сгреших ли, че не съм с теб сега,

сгреших ли, но сега съм вече сам сама.

Пречка ли е това, че разстояние разделя ни любовта.

Може би така е по-добре за теб и мен,

но тъга царува в душата всеки ден.

Тежко ми е за това, че не си до мен сега.

Липсваш ми всеки ден, всеки час,

смеха ти чувам във всеки от нас.

Щом затворя аз очи, твоят образ мигом пред мен се появи.

Целувката първа ти ми даде нея ще помня до ден и пладне.

Помня още твоите ръце, те достигнаха до моето сърце.

Не знам аз какво ще направя, за да мога да те забравя.

Снимката ти щом аз зърна, искам на мига да те прегърна.

Когато аз се разделих с тебе, за мене няма сякаш вече време.

Ти не чувстваш нищо вече, усещам това още отдалече.

Усмивка няма вече на лицето, остана само болка в сърцето.

Не се опита дори с думи да ме обориш и грешката, която аз направих да пребориш.

Получих само едно студено "добре" , което изведнъж прониза моето сърце.

Избързах, знам, че е така, но късно е да го мисля сега.

Вече ти е безразлично, усещам го съвсем тактично.

Може би избързах, знам това, но сърцето ми реши така.

Приятел ще ми бъдеш ти и добре го запомни.

Винаги на мен разчитай, ако тежи ти нещо до мене се допитай.

Съвет аз искрен ще ти дам без да ме е срам.

Никога няма да те забравя, а място в сърцето си винаги за теб ще пазя.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Делиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...